Институция, прецеденти и орязан мандат: Залогът зад конституционния сблъсък за „Дондуков“ 2

Навлизането на България в поредния институционален и политически възел извежда на преден план не просто текущите борби между партиите, а самия архитектурен фундамент на държавната власт. В центъра на този процес застава президентската институция — органът, замислен от бащите на Конституцията от 1991 г. като надпартиен арбитър и символ на националното единство, но подложен през последните години на драматични изпитания, правни преобразувания и исторически прецеденти.

Разбирането на залога зад предстоящия изборен сблъсък изисква дълбока правна и публицистична дисекция: от първоначалната идея за държавния глава в парламентарната република, през реформата, която подряза крилете на институцията, до двата ключови исторически прецедента — когато вицепрезидентът се отказва от функциите си и когато поема пълната тежест на президентския мандат.

Власт без оперативен рул

Според чл. 1, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), страната е парламентарна република. Това устройство отрежда на президента ролята на държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения (чл. 92, ал. 1). Той обаче не притежава самостоятелна законодателна или оперативна изпълнителна власт.

Лостовете на президента в парламентарния модел:

• Законодателен балансьор: Упражнява право на отлагателно вето върху законите, приети от Народното събрание (чл. 101), и има право да сезира Конституционния съд (КС) за установяване на противоконституционност.
• Външна политика и сигурност: Върховен главнокомандващ е на Въоръжените сили и назначава висшия военен състав по предложение на Министерския съвет.
• Дискреционни хуманитарни функции (чл. 98): Дава и възстановява българско гражданство, предоставя убежище, упражнява правото на помилване и опрощава несъбираеми държавни вземания.

Основният юридически контрол върху тази власт е института на контрасигнатурата (преподписването) по чл. 102, ал. 2. Повечето президентски укази нямат юридическа сила, ако не са преподписани от министър-председателя или съответния министър. Това гарантира, че оперативната и политическата отговорност за управлението лежи изцяло върху правителството.

Статутът на вицепрезидента

Българският вицепрезидент няма самостоятелни конституционни властнически правомощия, произтичащи пряко от длъжността му. По силата на чл. 104 от КРБ президентът може да му делегира правомощията по гражданството, убежището, помилването и опрощаването на вземания. Всичко това показва, че основното предназначение на вицепрезидентската институция е да гарантира непрекъсваемостта на държавната власт при евентуална ваканция на президентския пост.

Краят на „президентските правителства“

Най-съществената промяна в баланса на властите настъпи с последните конституционни промени, засегнали режима на служебния кабинет.

В оригиналния текст на Конституцията при парламентарна криза президентът разполагаше с пълна свобода сам да избере и назначи служебен премиер и целия състав на правителството. Това превърна служебните кабинети в де факто „президентски правителства“, управляващи страната без пряк парламентарен контрол при продължителни кризи.

С конституционните промени бе въведена т.нар. „домова книга“ — строго лимитирана листа от висши държавни длъжностни лица (председателя на НС, управителя и подуправителите на БНБ, председателя и заместник-председателите на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместник), измежду които президентът е длъжен да избере служебен министър-председател.

Тази реформа значително оряза властта на „Дондуков“ 2. Държавният глава беше лишен от възможността да налага собствен политически дневен ред през служебния кабинет, а служебното правителство бе върнато към неговия първоначален замисъл — просто технически организатор на изборите.

Двата исторически прецедента: Отказ и поемане на функциите

Конституционният текст на чл. 97 от КРБ е категоричен: при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента поради оставка, смърт, трайна невъзможност или импийчмънт, вицепрезидентът поема функциите на президент до изтичането на мандата. Историята на съвременна България познава два коренно различни и еднакво драматични прецедента с приложението на този член.

На 30 юни 1993 г. вицепрезидентът Блага Димитрова подаде оставка поради дълбоки ценностни и политически разминавания с президента д-р Желю Желев. С Решение № 11 от 6 юли 1993 г. Конституционният съд прекрати предсрочно нейните пълномощия. Поради липсата на конституционен механизъм за избор на нов вицепрезидент по време на вече започнал мандат, постът остана празен, а Желев довърши мандата си сам. Това бе първият прецедент, при който вицепрезидент се отказа от функциите си и напусна институцията.

Вторият и исторически огледален казус настъпи през януари 2026 г. След като президентът Румен Радев депозира своята оставка пред Конституционния съд, за да се включи пряко в парламентарната политика, съдът официално прекрати пълномощията му на 23 януари 2026 г.

По силата на чл. 97, ал. 3 от Конституцията, вицепрезидентът Илияна Йотова пое функциите на държавен глава. Събитието беше двоен прецедент: за първи път демократично избран български президент подаде оставка предсрочно, и за първи път вицепрезидент пое изцяло държавното кормило, при това работещ в условията на новия, силно орязан конституционен режим, относно служебните кабинети.

На фона на всичко това все по – често се прокрадва идеята за президентска република. Ето и кратка съпоставка между двата модела:

Парламентарна срещу Президентска република

За да се оцени правилно фундаменталният залог пред държавата, българският конституционен модел трябва да бъде съпоставен с класическата президентска република (напр. САЩ):

• Естество на изпълнителната власт: В България тя е в ръцете на Министерския съвет, излъчен от парламента. В президентската република президентът е едноличен шеф на изпълнителната власт и назначава кабинета без нужда от вот на доверие от парламента.
• Законодателно вето: Българското президентско вето е отлагателно и се преодолява с обикновено мнозинство от 121 депутати. В САЩ президентското вето се преодолява изключително трудно (изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 в двете камари).
• Статут на вицепрезидента: У нас вицепрезидентът няма собствена власт извън делегираната. В САЩ вицепрезидентът е по право председател на Сената с решаващ глас при равенство.
• Попълване на вакантен пост: В България при оставка на вицепрезидента постът остава празен до края на мандата. В САЩ (съгласно 25-ата поправка) президентът назначава нов вицепрезидент, който се утвърждава от Конгреса.

Предстоящият вот не е просто рутинно преразпределение на парламентарни скамейки. Той е пряк сблъсък за самия характер на българската демокрация.

От една страна стои концепцията за чистата парламентарна република — модел, преполовен и укрепен от последните конституционни промени, който цели да държи цялата власт вътре в Народното събрание и да предотвратява всякакви опити за еднолично или „президентско“ управление през служебни кабинети.

От друга страна стои изкушението за преразглеждане на конституционния модел и завой към силна президентска ръка. Влизането на бивши държавни глави и силни политически фигури в пряката парламентарна арена превръща следващия парламент в бойно поле за това дали Конституцията трябва да бъде отново променена — към връщане на силните президентски правомощия или дори към референдум за смяна на формата на управление.

Институцията на държавния глава беше замислена като котвено въже срещу бурите на партийните борби. Събитията от 1993 г., новите ограничения пред служебния кабинет и историческото поемане на поста от Илияна Йотова през 2026 г. доказват едно: балансът между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 е изключително крехък. Предстоящите избори ще дадат окончателния отговор на фундаменталния въпрос — дали България ще препотвърди парламентарния си устав, или ще отвори вратата към генерално преначертаване на държавната си архитектура.